КОГАТО СИ ОТИДЕШ....... ВСЕ СЕ ПИТАМ..

Дали ще се събуждам с благодарност, 
че съм още жива?
Дали ще виждам утрото красиво и
слънцето, което сънено наднича от хоризонта ?
Да... когато си отидеш ... любов.

Денят ми празен как ли ще минава,
залисан с проблеми злободневни?
И хората около мен какво ли ще говорят
доволни или тъжни ?
Да... когато си отидеш ... любов.

Цветята ще цъфтят ли пак така красиви,
обагрени с цветовете на дъгата?
И аз отново ще ги гледам ли,
замаяна от аромата им прекрасен?
Да... когато си отидеш ... любов.

Дали ще наблюдавам огнения залез,
заслушана в песента на птици?
Или пък нощем дълго ще се взирам
и ще се рея сред звездите.. омагьосана?
Да... когато си отидеш ... любов.

Страхувам се от тази неизвестност!!
И затова те моля..
НЕ ! Не си отивай!
Защото се боя че ще остана сляпа
за красотата бликаща навред край мене!

© Bisserka Veliova