ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Bisserka Veliova

Намери ме в прахта на пътя. 
Кална, мръсна.
Опитвах се да се изправя.... 
Паднах.
Пълзях........ И пак опитвах. 
Паднах пак останала без сили.
Бях стъпкана от хората 
които цял живот обичах.
И... смазана от загуба на скъп приятел.
Сълзите ми примесени с прахта от пътя, сe cтичаха на кални вади по лицето ми.
А тежестта в гърдите...... 
все ме теглеше надолу.
А ти се спря. Погледна ме.
Не знам какво видя , но се усмихна.... мило , топло.
А после се наведе, взе ръцете ми 
и ме повдигна.
И дума не пророни , но в очите ти прочетох всичко.
Добро сърце и силна воля за живот.
И благородство, обич и кураж
и милосърдие.
Подаде ми ръката си , а аз не можех още да повярвам.
Моментът бе почти божествен.
Поех дланта ти топла .
Плахо, но със вяра и със обич.
Погледнах пътя дълъг, труден, стръмен.
Направих първи стъпки неуверени.........
Но здраво стиснала ръката ти 
поех по пътя си отново.
Ах.. колко силна е ръката на добър приятел!
И....... любовта!!!!!!!!

© Bisserka Veliova