Приятно в черквата ухае на тамян. Тук властват тишината и покоя. А там...отсреща в тъмното до аналоя........ стои пред погледа ми като ангел бял, мъжът за който непрестанно мисля и копнея! Оооо Боже, скъпи, святи Боже! Защо така наказана съм? Моля те... кажи! Човекът без любов и без мечти не може.... Но наранена съм от чувствата си и.......уви ужасно е ,но питам се защо в теб се влюбих? С какво ли ме омая и привлече? На глед приличаш ти на много други.... И аз сега те виждам само от далече? Дали си Божи дар или проклятие??? Дали си щастие неземно? Или наказание? Какво ли да почувствам.... благодарност или покаяние? Въпроси много. Бог мълчи. И кой ще ми помогне да ги разгадая? Объркана, смутена , слаба , но нали изпълнено с обич и далече от греха сърцето ми сега е.........
Nessun commento:
Posta un commento