ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Poesia di Bisserka Veliova ( In Bulgaro )

ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Намери ме в прахтта на пътя. 
Кална, мръсна.
Опитвах се да се изправя....
Паднах.
Пълзях........ И пак опитвах.
Паднах пак останала без сили.
Бях стъпкана от хората
които цял живот обичах.
И... смазана от загуба на скъп приятел.
Сълзите ми примесени с прахта от пътя, сe cтичаха на кални вади по лицето ми.
А тежестта в гърдите......
все ме теглеше надолу.
А ти се спря. Погледна ме.
Не знам какво видя , но се усмихна.... мило , топло.
А лосле се наведе, взе ръцете ми
и ме повдигна.
И дума не пророни , но в очите ти прочетох всичко.
Добро сърце и силна воля за живот.
И благородство, обич и кураж.
и милосърдие.
Подаде ми ръката си , а аз не можех още да повярвам.
Моментът бе почти божествен.
Пожех дланта ти топла .
Плахо, но със вяра и със обич.
Погледнах пътя дълъг, труден стръмен.
Направих първи стъпки неуверени.........
Но здраво стиснала ръката ти
поех по пътя си отново.
Ах.. колко силна е ръката на добър приятел!
И....... любовта!!!!!!!!
© Bisserka Veliova